Защо направихме izpitai.me?

Добре дошли в блога на izpitai.me!

Тук споделяме всичко, което научаваме за подготовката за НВО, изпити и контролни. Ако сте родител на ученик в 6. или 7. клас и искате яснота в хаоса около училищните изпити, или ученик, който търси по-добър начин да се упражнява, вие сте на правилното място.

Деца на офисно отглеждане

"Ако майка ти управляваше увеселителен парк - моят колега казваше на дъщеря ми тази пролет, - ти щеше да си абонирана за въртележките. За твое съжаление обаче, тя управлява образователна платформа и ти си абонирана за тестовете. Сядай да пишеш."

Имам две дъщери. През настоящата учебна година едната е в 7., а другата - в 4. клас. Както често се случва в малките български фирми, моите деца се оказаха на офисно отглеждане. Домашни и проекти се пишат в офиса. Проверяват се между срещите и решенията се обясняват на някоя бяла дъска, ако има свободна, или на "гръбче". След работа се тръгва за плуване или балет. В офиса децата се учат да са уж самостоятелни, но понякога да минават между капките, когато майка им е натоварена.

Като ученици, аз и брат ми също бяхме на офисно отглеждане. Учехме в 7-о училище, а се подготвяхме в офиса на малкия образователен център на майка ни на улица "Шишман" в София. В малката канцелария с дървен под винаги бяхме пред очите на възрастен, който по цял ден мислеше как да образова такива като нас. Да решаваш задачи в такава среда имаше много преимущества. Научих се да правя големи и ясни чертежи по геометрия, защото учителят по математика, господин Иван Симеонов, виждайки моята тетрадка, възкликваше драматично: "Майко Българийо, това чертеж ли е?!"

По-ценното на офисното отглеждане, което забелязах едва когато моите дъщери започнаха да пишат ченгелчета, докато ние бяхме в различни срещи, е, че детето е поставено в среда, където може да прави колкото си иска грешки и винаги има кой да го поправи и да го накара да препише домашното или да опита отново. В началото имаше пазарлък и дори няколко театрални сълзи, но децата започнаха да осъзнават, че грешките не са страшни, а провалът е поправим, стига да не се отказваш.

Упражнявайки се по този начин, ставаш по-добър, което се забелязва от възрастните около теб и ти носи самочувствие. Преди да се усетиш, решаваш задачи, за да покажеш на определен учител или по-възрастен приятел какъв нов трик си научил в училище или на урок.

Силата да грешиш без страх

По-приятните упражнения водят до още упражнения и така (макар и не без сериозен труд) ние с братчето ми се оказахме в Първа английска езикова гимназия и в СМГ (Софийска математическа гимназия). Като гимназисти вече не учехме в канцеларията на мама, а се събирахме по апартаменти и библиотеки да решаваме SAT и TOEFL тестове с приятели. Така усилията ни отведоха в два американски университета с пълни стипендии.

Оттогава досега животът и изискванията на работното място са се променили. Децата също се променят. Моята голяма дъщеря (вече тийнейджър) не гори от желание да ми показва домашните си за проверка. Тя вече свободно се движи из София, управлява собствения си график и все по-рядко идва в офиса.

Трябва ли всички деца да пишат домашни по работните места на родителите си, за да се научат да не се плашат от грешките си и да получават бърза обратна връзка, която да ги кара да стават все по-добри?

Разбира се, че не. Това е невъзможно. Аз, признавам си, спрях да мога да отговарям на въпросите на дъщеря ми по българска граматика в 5. клас. Подготовката на децата не може да зависи от това какво ние, родителите, си спомняме от наученото по наше време. Не може да зависи и от нашия работен график.

Каква задача решаваме

Преди две години с моя съдружник и CTO седяхме в малкия ни офис на улица "Хан Крум" в София и си задавахме въпроси за българското образование. Докато малката ми дъщеря играеше навън с дворните котки, ние обсъждахме как можем да възродим проекта, който десетилетие по-рано за първи път ни накара да работим заедно. За това десетилетие и двамата бяхме натрупали доста международен опит в създаването на софтуерни системи. И двамата искахме да го приложим за нещо смислено и в България. И двамата сме изпитали преимуществата на вдъхновяващи учители и съученици в две легендарни български гимназии (Старозагорската математическа и Първа английска езикова в София).

Задавахме си следните въпроси:

• Как можем да помогнем на децата да влязат в най-добрите гимназии?
• Как можем да осигурим на учениците среда, в която да изпитват знанията си без излишен стрес?
• Как можем да им помогнем да виждат грешките си веднага и на момента да ги осмислят и поправят?
• Как да постигнем ефекта на онова "Майко Българийо! Това чертеж ли е?!" на господин Иван Симеонов или "Защо спите, вместо да четете текста?!" на госпожа Нела Димова?
• Как да събудим децата, да ги накараме да са любопитни към грешките си и да опитват отново и отново, докато не получат пълния брой точки?
• Можем ли да им покажем точно къде да насочат усилията си, за да попълнят най-големите си пропуски?

Знаехме, че почти всеки ученик от среден и горен курс носи в джоба си устройство, способно да побере огромно количество информация. Всяко от тези устройства е свързано с интернет. Разбирахме, че времето на учителите и родителите е ценно. То не трябва да се губи в машинална проверка. Компютърът може да сметне за милисекунди на кои задачи Маги се колебае най-много и къде допуска най-много грешки. Компютърът може да ѝ даде следващия тест, така че да е маааалко по-труден от последния, за да може тя да става все по-добра.

Как можем да впрегнем съвременните технологии, за да помогнем на децата да учат по-умно и по-концентрирано? Как можем да ги научим да се упражняват като на игра - без страх от грешки, а с любопитство към по-добри и по-елегантни решения?

Такава задача решаваме с izpitai.me. Вече втора година работим над нея с малък отдаден екип софтуерни инженери, специалисти по управление на процеси и малко по-голяма група вдъхновяващи преподаватели по БЕЛ и математика (сред тях и някои от моите учители).

Нашето решение

Настоящото решение, което виждате пред себе си - нашата платформа за упражнения по математика и БЕЛ, не е финалното. izpitai.me е в процес на непрекъснато разширяване, пренаписване и подобряване.

Решението ни не е идеално.

Как можем да научим децата да не се страхуват, а да се учат от грешките си, ако самите ние се страхуваме да пуснем няколко несъвършени версии? Също като ученици на класно - нямаме лукса да мислим до безкрай. Децата имат нужда от по-добър начин за упражнение сега. Пишем най-доброто, което можем да измислим, пускаме системата, наблюдаваме как я използват учениците, слушаме нуждите на родителите и препоръките на учителите, намираме си грешките и решаваме отново.

Какво искаме да постигнем с izpitai.me

Всеки от нас в екипа на izpitai.me има една или две конкретни причини да разработваме тази платформа. Всяка от тези причини си има име и клас - и упражненията по математика и БЕЛ не са ѝ любими. Моите се казват Маги и Ели и са в 7. и 4. клас. Абонирани са за тестовете и решават.

Учебното ни съдържание е дело на страхотни учители и съм сигурна, че решавайки тестовете, децата ще научат най-различни неща за симетрали, съставни сказуеми и за това как Македонски преминава Дунава.

Моето най-голямо желание, като родител и като ръководител на платформата, обаче е с izpitai.me децата да се научат да грешат с любопитство и без страх. Искам да отидат на класното с приятно вълнение от предстоящото предизвикателство. На сутринта на всеки важен изпит искам да знаят, че могат да се справят, и да са любопитни как точно ще подходят към всяка от задачите.

Какво следва?

Мисията ни е да подготвим учениците да решават смело и да не се страхуват от грешките си. Искаме да изградят онзи полезен навик в самоподготовката, който ще им даде самочувствие при явяването на изпит. В блога ще споделяме полезни факти, ресурси и съвети за спокойна и ефективна подготовка.

А докато преглеждате статиите, регистрирайте се, поканете ученика да си направи профил и да реши някой от тестовете. Прегледайте заедно резултата му и го предизвикайте да го подобри.

По-приятните упражнения неусетно водят до повече упражнения, повече увереност за детето и по-голямо спокойствие за родителя.

Можете да започнете още днес - тук.