Ваканцията преди седми клас - през очите на една майка

Летните моменти - игри, море и… телефони

Миналия юли около мен се суетяха майки на деца в седми клас: „Дали ще приемат детето? Дали ще влезе в най-доброто училище за него, за което толкова време се подготвя, а колко курсове изкара… Отново високи балове…"

Тогава пусках подобни разговори да минават покрай мен, без особен интерес, и си бях щастлива. Е, това лято вече нямам този лукс - аз съм една от тези майки. Вкъщи имам бъдещ седмокласник и неговия брат - четвъртокласник. Две НВО-та в една къща, представете си. И докато двамата спорят нонстоп кой е по-добър на какво (освен в четенето), аз тихичко си правя сметки за септември.

Тийнът вече трудно намира време и мотивация да прочете книга от задължителната литература. Все още се боря с мобилното устройство и баскетболната топка в неговите ръце - causa perduta, казват.

Но аз няма да се откажа 🙂

Та, за ваканцията говорех - върви си перфектно като за ученици. Лятото е време за море, игри онлайн и игри „на живо", нови приятелства, почивка. Тийнът беше на морски лагер след семейното море - дотук добре. Изнесохме се в провинцията, за да има повече поле за игри навън за него и брат му - още по-добре. Игрите са по цял ден: тренировки по баскетбол, разходки с колело или скрити на сянка с телефони в ръка, а късно вечер завършват с криеница. Почти като в моите лета - без тренировките и телефона 🙂

Но намирането на време за четене е трудно, телефонът е вечен спътник и аз почвам да се питам: той ще си спомня ли въобще нещо, като се върне на училище? А онзи „страничен шум" за желаното училище, който миналата година ми се струваше далечен, тази година е съвсем реален разговор на нашата маса. Имаме точно една календарна година, докато и ние сме в позицията на родителите от юлските разговори - и нещо ми подсказва, че тя ще мине неусетно. Същата е ситуацията и с по-малкия, който перфектно копира поведението на батко си и заявява: „Не може само задължения", изплъзвайки се тихичко с моя телефон в ръка.

Спомените от моето време и реалността днес

В моето минало се подготвяхме кой както може за кандидатстването след седми клас - някои по-целенасочено с курсове, но аз не бях от щастливките, на които могат да се отделят пари за курс, та разчитах на себе си. О, и на „Рики кандидат-гимназист" - едно вестниче с анализи на литературни произведения в помощ на седмокласника. Е, получи ми се. Но днес ситуацията изглежда различна, колкото и да ми се иска да го отрека.

И да, аз доскоро отричах нуждата от допълнителна подготовка под формата на частни уроци и курсове след училище. Та нали в училище имат учители? Аз как се оправях навремето?

Но днес виждам колко по-натоварени са децата. Натискът за резултати расте още от началните класове. Не мога да отрека и страничните разсейвания - онлайн игрите и социалните мрежи, и то не само при децата, а и при нас, възрастните. В комбинация с натовареността ни като работещи родители това не води до добър резултат - и изведнъж всички вкупом тръгваме да търсим алтернативни методи за помощ при подготовката за училище.

Какво решихме ние - и какво може да помогне на родителите днес

Някои като нас имат баба, която с желание и търпение обяснява след часовете. Други залагат на частни уроци. Но наближи ли онзи страшен седми клас, настава хаос.

Ние направихме тази крачка още миналата година: в шести клас включихме курсове в школа по български език и математика - веднъж седмично. И честно казано, помогнаха доста, както за трупането на знания, така и в помощ на подготовката в училище. Затова в седми клас продължаваме в същия дух, вече с ясната цел НВО. Ще натоварим програмата му със спорт, китара и уроци и стискаме палци да си останем приятели 🙂 По-малкият ми син, разбира се, върви по стъпките на батко си, но за момента само с уроци по немски и спорт. И така, в очакване на есента.

Скоро си говорих с бивша колежка, която спокойно ми заяви: „За мен върхът на родителското щастие е да не знаеш какво учат децата ти - само да знаеш, че се справят добре. Да не си на лов през целия този процес: какво са взели в училище, написали ли са си домашните, кога имат тест…"

Искам и аз това родителско спокойствие - да знам, че детето ми се справя, без да съм на „лов" за домашни и тестове. Но виждам, че не е толкова лесно в днешната динамика. Особено в годината на НВО.

За щастие, днес имаме инструменти, които помагат на нас да сме малко по-спокойни, а на децата - по-самостоятелни. Онлайн ресурсите са вече реална алтернатива в динамичното ни ежедневие.

Затова и работя с удоволствие в izpitai.me - онлайн платформа, която помага на учениците да се подготвят ефективно по български език и литература и математика.

Вместо хаотично търсене на материали и безкрайни спорове за четене, детето може самостоятелно да решава тематични тестове, да получава автоматична проверка и да набляга на слабите си зони. А родителите имат спокойствието, че подготовката се случва - подредено и смислено, чрез родителския профил, в който следят напредъка на детето си.

Тази година няма да го разказвам „по принцип" - ще го изпробваме на живо със собственото ми дете:

• Тестове за входно ниво - ваканцията си е ваканция, но входните нива в 7. клас ще дойдат изненадващо бързо.
• Тематични тестове по БЕЛ и математика за 7. клас - за постепенна подготовка през годината, тема по тема (има и за 4. клас - малкият също няма да ми се измъкне)
• Калкулатор за изчисляване на бала за кандидатстване след 7. клас - защото „високите балове" от разговорите на майките престават да са абстракция, когато си ги сметнеш за конкретно училище.

Вместо заключение

Искам моите деца да не се страхуват от предизвикателствата, да са уверени и спокойни. Това е целта ни с izpitai.me - да направим подготовката по-умна, а не по-трудна.

А междувременно: миналото лято слушахме заедно „Под игото" в колата. Тази година още се надявам големият да прочете „Немили-недраги", но пък вече си имахме „публично семейно" четене на няколко глави от „Бай Ганьо" - със смях на глас. И знаете ли какво? Това вече не е просто мил семеен момент - и двете произведения са в материала за НВО по литература, така че си го броя за чиста подготовка. Първата ми победа от 7.клас! 🙂

Малкият също реши, че не иска да чете част от задължителните книги, но сключихме сделка - да решава задачи с баба си. Oще нямаме акаунти за баби в izpitai.me, но ще си го добавя като R&D идея.

Аз реших да не съм на лов за домашните им. Но напредъка на бъдещия седмокласник ще следя в дашборда на izpitai.me.