Как учат момчетата и момичетата?
Момчетата разсеяни, момичетата прилежни? Развенчаваме митовете за това как учат момчетата и момичетата и как да разберете как учи Вашето дете.
Севдалина Стефанова
В родителските разговори често се чува, че момичетата се развиват по-бързо от момчетата. Че затова тръгват по-уверено на училище, справят се по-лесно в началото, а после, някъде в тийнейджърството, момчетата ги настигат. Може би сте кимали на подобни думи. Може би сами сте ги казвали. В тази статия ще си поговорим как учат момчетата и момичетата, доколко тези твърдения са верни и, което е по-важно за Вас като родител, какво наистина Ви помага да разберете как учи детето Ви.
„И аз мислех, че всички учим еднакво" (или откъде идва митът за пола)
До преди няколко години бях убедена, че всички мислим по един и същи начин, жени и мъже. После, при един от онези офисни разговори между колежки за това как мъжете не ни чуват, докато гледат телевизия, един колега пусна видео на американски пастор, който обясняваше колко различно работели мъжкият и женският ум. Че при жените темите текат една в друга в безкраен разговор и вършим няколко неща наведнъж, а мъжете имали нужда всяка тема да има начало и край, за да влязат в нова след това.
Видеото беше забавно и, признавам, тогава ми прозвуча като откровение. Днес го приемам с усмивка и малко резерви, защото такива обяснения звучат по-убедително, отколкото са.
А ето как учех самата аз. Слушах в час и явно запомнях, защото рядко ми се е налагало да сядам целенасочено над преподаден урок. Математиката обаче не ми беше силна страна, за нея ми трябваше специално време и една приятелка от класа, която обичаше задачите и в деня преди контролното сядаше да обяснява как се решават. С езиците и с българския ми беше една идея по-лесно.
За брат ми нещата стояха другояче. С него майка ми сядаше и го изпитваше дали е научил уроците. Точно както се налага да правя сега с по-малкия ми син, който, помолен да чете, ми отвръща припряно: „Имам енергия в краката, не за четене."
Учат ли наистина различно момчетата и момичетата?
Наистина ли момчетата и момичетата учат различно? 🤔
Дотук всичко звучи като добро доказателство, че момчетата и момичетата учат различно. Само че това, което описах, не са момчета и момичета изобщо. Това са конкретни деца: аз, брат ми, две приятелки, моят син. Всеки със своя начин.
Ако наблюдаваме внимателно, ще видим, че разликите между едно и друго момче, или между едно и друго момиче, са далеч по-големи от някаква обща разлика „по пол". Има момичета, които не могат да седят мирно, и момчета, които четат до късно под завивката. Средните разлики в учебните умения между момчета и момичета са малки, а изключенията са толкова много, че на практика са правилото.
Затова разделението по пол е по-вредно, отколкото изглежда. Кажем ли си „момчето си е момче, четенето не е за него", неусетно спираме да очакваме от него точно това, което би могло да научи. Детето няма нужда да бъде поставено в кутийка. Има нужда да му покажем накъде да върви.
И тук лесно убягва още нещо. Когато на детето постоянно се повтаря, че „момчетата не четат" или че „момичетата не ги бива по математика", тези думи не описват способностите му, а по-скоро му пречат. Изследванията показват, че самото напомняне за такъв стереотип, малко преди тест, може да влоши резултата. Тоест етикетът не е просто неточен. Той може и да навреди.
Как да разберете как учи Вашето дете
Вместо да гадаете по пол, вгледайте се в конкретния човек пред Вас и в неговия стил на учене. Няколко практични ориентира:
Проследете кога запомня без усилие и кога има нужда да затвърди наученото. Едни деца попиват, като слушат, други трябва да напишат, да обяснят на глас или да бъдат изпитани, както майка ми изпитваше брат ми.
Забележете къде идва съпротивата. „Не ми се чете" рядко значи „не мога". По-често значи „още не съм намерил защо ми е интересно" или „започвам да се уморявам". Кратка задача с ясен край често върши работа там, където дългото четене буксува. Понякога зад съпротивата стои умора, друг път липса на мотивация или избягване на трудното, а как да ги различите разказахме в отделна статия.
Дайте на детето безопасно място да сгреши и да опита пак, без всяка грешка да се превръща в тема за разговор. Точно тук се ражда увереността, а не от натиска да бъде „прилежно" по нечий готов образец.
И най-важното: подхождайте с търпение и към момчето, и към момичето вкъщи. Всяко дете има нужда от внимание и подкрепа, и в успеха, и в провала.
Какво да запомните
Няма момчешки и момичешки начин на учене. Всяко дете учи посвоему и това е добрата новина: има какво да откриете у него, вместо да съдите по пола. Стереотипите са забавни като разговор на кафе, но подведат ли очакванията Ви, спъват детето.
Следваща стъпка
Подобрението живее в грешките. Затова, докато опознавате как учи детето Ви, му дайте място, където да греши спокойно и да опитва отново. В izpitai.me тематичните тестове по БЕЛ и математика правят точно това: показват на детето къде се колебае и го канят да опита пак, без страх и без излишен натиск. Поканете го да реши един тест и вижте заедно резултата. Понякога най-много научаваме за детето си точно от начина, по който то поправя грешките си.
Хареса ли ви статията?
Подготви се за изпитите още сега
Регистрирай се безплатно в izpitai.me и получи достъп до тестове с моментална обратна връзка.

