Стела Вълкова

Казвам се Стела Вълкова и съм студент по архитектура. Едновременно с това преподавам по български език и литература. Това са двете неща, които са ми най-голяма страст, и се радвам, че имам късмета да се справям и с двете. Късмет, но и неочаквано много работа. И двете неща истински ми харесват и ги правя с желание и се надявам да се развивам в положителна посока и в двете насоки.

На първо място - личната ми страст към литературата. Занимавам се с нея от около десет години, включително чрез състезания и олимпиади, където съм постигнала някои успехи, с които се гордея. Вдъхновението ми да се ориентирам към преподаване на предмета бяха конкретно някои от моите учители през годините. Те ми помогнаха да се формирам като личност и много ясно си спомням времето, прекарано с тях. Те бяха не само добри преподаватели, а добри хора, които са ми дали много повече от знания по предмета. Опитвам се да обединя любовта към литературата с това, което те са ми дали, и се надявам да успея да предам същото.

За мен седми клас е възрастта, в която децата започват да оформят своя начин на мислене и изказване. Аз също съм посещавала курсове тогава и до ден днешен помня почти всеки момент от тях - беше напрегнато, но и изключително интересно. Учеха ни да работим в леко състезателна среда, да обработваме голям обем информация и ни учеха да извличаме най-важното. Именно тогава се оформи начинът, по който пиша и разсъждавам за литература. Ако се преподава по правилен начин, мисля, че децата могат да постигнат нещо страхотно.

Математика всъщност и до ден днешен е голяма част от моя живот. Смятам, че съм 50 на 50 комбинация от хуманитарен и математически начин на мислене. Математиката много ми е помогнала да мисля и да уча систематизирано, да намирам най-прекия път към целта и ме е научила на много дисциплина. Давала съм и уроци по математика, но усещането не е същото, когато обясняваш смисъла и посланието на едно произведение, това за мен носи съвсем различен заряд.

Определено хуманистите - Елин Пелин и Йордан Йовков имат прекрасни послания на творбите, не само като литературна стойност, но и като житейска. Произведенията им съдържат много повече от това, което се вижда на пръв поглед.

Изключително много харесвам книгите на Дан Браун. Що се отнася до изучаван български автор - Талев и Елин Пелин, както и поезията на Славейков и Яворов.

За мен лично - поезия. Конкретно за произведенията в 7. клас я предпочитам не само за четене, но и за преподаване. Мисля, че по изключително интересен начин може да се анализира всеки един ред - да минеш през изразни средства, през трансформация на значението на символи и образи. Един от любимите ми похвати е когато един и същ образ се появява в началото и в края на текста, но носи напълно различни, контрастни чувства.

Лично аз имах много добри примери от преподаватели, които не просто преподаваха, а се интересуваха и от нас като личности с цели и мечти. Преподаваха по различни начини- свързваха материала с нашите занимания извън училище. Като човек, останал да следва в България, не съжалявам за решението си. То беше повлияно от много различни фактори. Хубаво е, че останах близо до семейството си. Също така наистина вярвам, че в избраната от мен сфера (Архитектурата) имаме добри примери за професионалисти, останали и реализирали се тук.

Да, трудно беше, защото всеки ученик след завършване се чуди кой е правилният път за самия него, накъде да поеме. Много от хората около мен заминаваха и това създаваше едно чувство на несигурност и ме караше да се чудя дали и аз не трябва да направя същото. Но определено, ако мога да се върна назад и да променя нещо, не бих и пак бих избрала да остана тук. Със сигурност нямаше да имам възможност да се занимавам с български език и литература и да преподавам, ако бях заминала, а това ми носи много позитиви.

Като човек, който не много отдавна е бил и от другата страна - тази на учениците, мисля, че един от най-големите мотиватори за тях е страха от оценката. Много често стресът от това, че трябва да знаем нещо по точно определен начин, ни е спирал от това да можем истински да вникнем в него и да го разберем в дълбочина, а не просто да го научим за изпита. Трябва да се намери начин знанията да се асоциират с повече позитивни чувства в процеса на учене, а не само с крайния резултат. Също така изключително важна е средата - аз имах голям късмет със това, че учих в СМГ, но за съжаление не във всички училища средата е толкова предразполагаща към успехи.

Мисля, че определено едно от нещата, което успях през последните години да преодолея е именно този прекален стрес. Това време, което съм прекарала в училище сред приятели и учители, ме изгради като личност. Мисля, че не трябва да мислим за този период като нещо, което чакаме да свърши или да го свързваме с уроците, които не искаме да учим. Добре е да приемем този етап като част от нашия път към човека, в който искаме да се превърнем в бъдеще.

Определено не е лесно, нужно е да се полагат усилия, но си заслужават. Хубаво ще е да не свързват българския език и литературата или математиката само с учене за изпита. Ако имат интерес в някоя от тези сфери, бих ги посъветвала да вложат усилия да извлекат нещо повече от процеса на учене, да участват в състезания и конкурси, да обогатяват всестранно знанията си.

Ще си изкарате матурата успешно, но се опитайте да развивате интересите си отвъд нея, защото това остава занапред и ви изгражда като хора.

Мисля, че е важно да участват в този процес, не толкова от гледна точка на контрол, а по-скоро да показват интерес към това какво се случва с децата им. Аз се прибирах от курсове по български и мама трябваше да изслуша целия ми разказ - кога госпожата ме е похвалила, какво сме правили, как съм си написала тезата... Когато детето вижда, че и вие се интересувате от това, което прави, то само се мотивира да продължи.

Когато си поставя цел, се опитвам да я изпълня по най-добрия начин. Може би е част от характера ми, но за мен е важно финалният продукт да е отражение на това кой си ти като личност. Да си личи, че си положил усилия, а не работата да е свършена половинчато. Старая се да следвам този принцип във всичко, което правя. Да постигнеш добри резултати накрая е едно от най-хубавите чувства. Когато хората са доволни от работата ти и самият ти се чувстваш горд от постигнатото. За мен това е най-голямата мотивация, когато постигна добри резултати, да продължа да се стремя към същото - към успеха.

Старая се винаги да полагам усилия за това, което правя. Амбициозна съм, имам навика да искам всичко да е свършено по възможно най-добрия и удовлетворяващ начин. Иначе съм доста упорита, често голям инат, но и винаги се старая да намирам доброто в ситуацията и хората.

От малка обичам да рисувам. Това е част от мен, която никога не е отсъствала, независимо дали съм се занимавала с математика, или с литература. Разбира се, книгите заемат специално място в сърцето ми. От момента, в който открих колко много ми харесва да чета, не съм спирала. Сменяла съм жанрове много пъти и въпреки това остава желанието ми да намирам нови и интересни неща за четене. Обичам да ходя по планини и да излизам с приятелите си. Музиката също е много важна част от ежедневието ми.