Симона Атанасова

Завърших Националната гимназия за древни езици и култури, където се изучават така наречените „мъртви езици” - латински, старогръцки и старобългарски, както и други свободноизбираеми езици като английски, немски и други. Всъщност там се запознах с идеята за етимологията на думите, от която разбираме, че всяка една дума първоначално е означавала нещо съвсем друго. Като проследим историята на конкретна дума, тя е като историята на един човек, който е бил от конкретен род - изследвайки рода на думата и виждайки кои са сродните й думи, стигаме до истинското й значение.

Да, сещам се как учителката ни по старобългарски ни посрещаше сутрин рано със „Здравейте, нещастници!”, което в днешно време на обикновен човек би прозвучало обидно, но всъщност истинското значение на думата “нещастник” е била буквално “човек, който не е щастлив”. Тя реално симпатизираше по този начин на съдбата ни на ученици, които стават рано и идват на училище, за да учат сложен древен език.

Завършила съм Софийския университет, Бохемистика, и там ни предлагаха да запишем допълнителна специалност „Педагогика”. На мен ми беше интересно и реших да опитам. Притеснявах се в началото, но имам ярък спомен за това как в момента, в който влязох в класната стая, сякаш времето спря и не го усещах като време, което тиктака. Усещах урока като един разговор и като че ли всички думи и теми идваха някак отгоре - естествено. И винаги излизах след тези 40 минути много вдъхновена, щастлива и пълна с нови идеи. Тогава осъзнах, че учителят е там, за да даде определени неща на учениците, които искат и са готови да ги приемат, но също така е там и да получи много обратно. Тогава разбрах, че това може да е професия, с която аз да давам, но да имам и какво да взема, защото учениците с тяхната любознателност, с техния интерес и плам те стимулират винаги да даваш най-доброто от себе си. И това ми дава много.

Винаги можеш да извлечеш от ученика най-доброто, на което е способен, а той винаги има какво да даде. И всъщност ролята на учителя е да работи с ученика и с най-силните му страни, защото те винаги имат някакъв талант. Всички ученици.

Не мога да кажа „не”, тъй като аз съм част от системата. От друга страна винаги намирам области за подобрение и има много неща, които бихме могли да надградим и подобрим. Все още не знам точно как моите идеи биха могли да се реализират, но моята цел е да продължавам да дълбая в собствените си умения и практика и да стана толкова добра версия на себе си като учител, че да мога да помагам на учениците си да се развиват с конкретни умения, а не просто да учат нещо, защото трябва да го знаят до следващата година. Може би това е най-големият пропуск на нашата образователна система - тя сякаш подготвя учениците за следващия клас, а не за живота.

„Учи повече!” хаха. Всъщност, връщайки се назад, това, за което съжалявам най-много е, че можех да прочета и тази книга, да науча още и този език и още и още. Всеки един език е една нова култура, която пък ти дава обратна връзка за своята собствена култура. Всеки нов език е една нова гледна точка, която ти дава различна перспектива. Та съжалявам, за това, че не съм учила достатъчно и се надявам да имам времето да уча още повече.

Учила съм много други езици, но не ги практикувам. Дълго време работих с чешки, активно работя и с английски, разбира се - български. И учих латински и старогръцки, но ги знам дотолкова колкото да си давам значението на някои думи, дори не всички.

Моят съвет към тях е да не се фиксират толкова към конкретния изпит, който им предстои, тъй като животът ще ги изпитва много пъти след това и те ще бъдат подложени на много по-тежки изпити. Трябва да знаят със сигурност, че ще могат да реализират пълния си потенциал във всяко едно училище, да попаднат на най-добрия за тях учител. Знам, че със сигурност всеки в представата си има някои много добри училища към които се стреми, но може да се случи да влезеш и в друго и пак да си чудесен - да учиш това, което искаш и да реализираш себе си пълноценно, стига наистина това да е целта ти.

Страхотен помощник биха могли да бъдат. Най-голямото предимство на днешното поколение, което те може би не осъзнават е, че те общуват много повече писмено и имат възможност да упражняват как общуват и да се подобряват в това отношение. Смятам, че технологиите, правилно използвани, биха били наистина много добър инструмент за подобряване на уменията. И всъщност това, което ние в izpitai.me правим, е да дадем възможност на учениците да упражняват конкретни умения, тъй като езикът, познанията по литература, анализите и правописа - всичко това са умения, с които човек не се ражда, а научава и трябва да упражнява. Ние точно това им даваме - възможност да се упражнят - както в тренировъчната зала. Като спортисти, които могат всеки ден или в период от време да упражняват нещо, за да станат много добри в това конкретно нещо.

Вероятно различните хора, които общуват с мен ме виждат по различен начин - децата ми по един, учениците ми по съвсем различен. Като цяло бих казала, че съм много дисциплинирана, съответно очаквам от останалите същото. Обичам да спазвам правилата. Рядко наказвам, тези които не ги спазват, но избягвам да общувам с хора, с които не вибрираме на една честота, хора, които не смятат, че правилата са за всички или такива, които не уважават човека отсреща.

Много обичам да плувам на дълбоки места, на които има нещо, което да видя - да се гмуркам. Обичам да се занимавам с български шевици - бродирам такива. Много обичам да правя кисело мляко, да меся хляб с квас, да се занимавам с практически български ритуали, които на времето са изглеждали като магии, но всъщност имат съвсем логична обосновка. Обичам да разяснявам сложни конструкции на хора, които не ги разбират - това за мен е предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата. Обичам също да научавам нови думи, дори и на български все още има такива. Обичам да уча чужди езици и култури, да опитвам нови храни и да посещавам различни места.