Руси Карарусинов

Казвам се Руси, учител съм от вече 5 години. Преподавам в СМГ и съм асистент във ФМИ. Занимавам се с фотография и видео обработка в свободното си време. Нещо интересно за мен - оцелявал съм в ледена пещера.

Повече от 4 часа, хаха.

Абсолютно доброволно се озовах там. Ходихме в Свалбард - това е най-северният остров в Европа. И това беше най-трудната дейност, с която можехме да се захванем там и аз реших, че трябва да изберем именно това, защото обичам предизвикателствата.

В класната стая сякаш трябва да си много по-обран и много по-предвидлив, защото иначе настъпва хаос. С различните възрастови групи е доста различно. С по-малките е много важен моментът на вдъхновение или да направиш асоциация с нещо абсурдно, така че да спечелиш вниманието им. С по-големите е по-лесно, защото процесът е много по-консистентен и в крайна сметка представлява комуникация със зрели хора.

Аз реално съм трето поколение учител в семейството ни. И двете ми баби са били учители и са награждавани с орден “Стара Планина” - едната по руски език, а другата по физика. Майка ми е учител по биология. Така, че аз съм израснал много близо до тази професия. Може би, това, още от малък да виждам как баба ми до много късна възраст работеше със студенти и беше изключително отдадена на призванието си, играе роля и в моето решение да поема по този път. Любовта към децата - това е другото нещо, което ме подтикна да бъда учител. Вчера на рождения ми ден дойдоха два класа да ме изненадат и беше много сладко. Това да си станете приятели, да виждаш, че можеш да промениш нещо и, че можеш да им помогнеш да повярват в себе си, е безценно.

Най-важното нещо, може би е да усетиш учениците. Например със 7. клас, почти никога, когато решаваме задача, не стигаме до няколко еднакви решения, което е много ценно. Особено в началото те не могат сами да довършат решението на някои задачи и е важно да можеш да усетиш как да ги насочиш, но да не ги ограничаваш в начина им на мислене. Старая се да съм спокоен в класната стая, защото малко или много ние учителите предаваме не само знанията си, но и енергията си на учениците. Ценно и трудно е умението да успяваш да оставиш личните си притеснения от живота настрана, когато работиш с ученици.

Аз завърших НПМГ, или “вражеския отбор”, както хората биха си помислили. Темата за враждата между двете училища е на много фронтове, но аз мисля, че в крайна сметка няма по-добро или по-лошо училище. И в двете училища има страхотни преподаватели и като човек, който се е докоснал и до двете, смятам, че всяко едно от тях има своите позитиви.

Аз минах през много етапи. Общо взето в първи курс във ФМИ се чудих наистина това ли е моето място? Тъй като в 12. клас бях лауреат по гражданско образование, можех да уча и философия и психология, но не видях своето поприще в тази сфера. За това си казах, че нещата, с които искам да се занимавам в живота са две - първото е Математика и Информатика, а другото - финото изкуство и продуцентството - нещо, което винаги ми е било на душата. Съмненията ми относно пътя, по което бях поел се кореняха основно в това, че не бях сигурен дали съм достатъчно добър, за да бъда учител. Това, което ми показа, че съм направил правилния избор, беше когато започнах да преподавам в СМГ.

В началото им казах “Пазете си силите за края” хаха. Особено по Математика абстракцията на материята се увеличава с Геометрията във втория срок и е хубаво да имат сили за края. Като свърши годината и имат резултати трябва да си почиват вече. Ако може, упражнението трябва да се случва с удоволствие. Например като решават задачи да седнат на най-удобния стол вкъщи, да си пуснат музика (ако им помага), да се чувстват комфортно.

Най-ценното е режимът. Шансът за успех е много по-лесно измерим, когато има регулярност на събитията. Аз съветвам и моите ученици от началото на годината да имат някакъв изграден режим, който те са съгласували с техните родители, учители и останалите хора около тях за това как ще се подготвят. Различните семейства имат много различна динамика. Допълнителен фактор, който помага в подготовката, е да не подценяваме нещата, които разпускат напрежението. Дали ще е ходене на село, на планина или спорт, всеки трябва да има нещо, което му помага да презареди и да може да проветри съзнанието си.

В контекста на Математиката, пътеката е отъпкана - имаме устойчива методика на обучение и самите състезателни успехи показват именно това. В контекста на Информатиката не мога да кажа, че имаме същата добре утвърдена методика, но пък сме една от малкото европейски държави, които имат собствени автоматични системи за оценяване. И това е нещо, което е на световно ниво и в това отношение сме доста напред. Също така, задачите, които се решават по възрастови групи в момента изпреварват повечето европейски държави.