Константин Господинов

Казвам се Константин Господинов и съм учител по испански език, математика и физика. Испанския език научих, защото живях 10 години в Испания. Тъй като там математиката не е много силна, особено в годините преди университета, реших, че искам да се върна в България. Оттогава съм много доволен и срещнах много хора, които ми помогнаха да се развия, както професионално, така и в личен план. Много голям любител съм на астрофотографията и наскоро си взех телескоп. Честно казано все още не съм го ползвал, тъй като е сложен и за ползване, и за пренасяне. Не обичам човек да се ограничава в едно нещо и съм на мнението, че докато си жив, трябва да научиш възможно най-много неща. Тъжно би било да си отидеш без да си видял пълния си потенциал и смятам за хубаво да се знае по малко от всичко.

Разбира се - това бяха моите учители още от 3. клас. Когато станах 5.-6. клас вече знаех, че искам да се занимавам с физика. Още от малък съм заявявал на майка си, че ще стана учен, но в 6. клас знаех вече и коя ще е науката. Причината за любовта към физиката, разбира се, бяха моите учители по пътя, които ми разкриха магията на числата и отзвука на науката в ежедневния ни свят. Най-голямо влияние имаше учителката ми по профил тук в България. Тя ме мотивираше да уча повече, запознаваше ме с интересни хора и ме вдъхновяваше всеки ден. Така се запали и тази искра в мен аз също някой ден да мога да вдъхновявам и да помагам на младите хора, които имат страст към физиката да я насочват и развиват.

Гимназия завърших тук в 31 СУЧЕМ “Иван Вазов” като дойдох тук в 10. клас, след като държах изравнителни изпити. Най-предизвикателното беше да изкарам изпита по български език, тъй като него знаех по-скоро разговорно от майка ми и бях учил всички предмети на испански. Справих се, макар и с неособено висока оценка, но до края на гимназията успях да наваксам всичко пропуснато и завърших с висок успех дори и по български.

Има значителни разлики, които идват от подхода на самите министерства, които изготвят образователните програми. Това, което съм забелязал е, че в Испания материалът се преподава много по-бавно и методично. Там в девети клас преподават материал, който тук се изучава в края на седми клас. В България пък се препуска през материала и това е ОК за децата, които разбират и знаят, но останалите, на които им е по-трудно, минават през него с големи пропуски. В Испания системата може да бъде потискаща към по-мотивираните ученици, защото материалът се взима много по-бавно и те може да имат чувството, че не прогресират. Но от друга страна по-бавното и методично преподаване в Испания води до едно добро и сигурно средно ниво на учениците, тъй като там се продължава напред с материала само когато всички са го научили успешно.

Освен това, че тук математиката е по-трудна и това ми харесва, друг основен фактор беше жилището. В Испания поради сложни икономически причини, свързани с банките, хората не могат да си позволят да теглят кредити. Просто лихвите са много високи, а в България все още не са. Следователно 90% от хората в Испания живеят под наем, както и ние, когато бяхме там. Това беше доста потискащо за родителите ми тогава. Тук имахме жилище, в което да живеем, ако се върнем. Тогава майка ми ме попита какво искам да правим. И аз взех решението да се върнем.

Има, разбира се. Слабите страни включват голямата липса на индивидуалния подход на учителите към учениците. Имам предвид, че се игнорират възможностите на даден ученик и се следва програмата на материала. За мен идеалният подход е всеки ученик да си има индивидуален учител, което за жалост е трудно постижимо, но така може да се следи по-отблизо темпото и програмата на учене. Но смятам, че с ресурсите, които има образователната ни система, към момента е свършена всъщност доста добра работа.

Със сигурност да не бъда мързелив. Имам чувството, че можех да направя много повече с времето си тогава, ако бях поискал. Изкарвах си оценките и си казвах “ОК съм”, но сега, като погледна назад, си мисля, че е можело да направя много повече и да науча много повече. Та, да - бих си казал да се стегна и да започна да работя повече върху себе си.

Да започнат да се подготвят сами и да не разчитат само на училището. Смятам, че младите деца сега трябва да имат навик сами да си търсят информацията, сами да се подготвят и да не разчитат само на училището. Защото то може да е достатъчно сега, но със сигурност няма да им е достатъчно в бъдеще.

Бих казал, че това е нож с две остриета. Според мен е прекрасно от гледна точка на това, че имаш безкраен поток от информация и знание, които са достъпни веднага. От анимирани илюстрации за човешкото тяло до безкрайни влогове по темата, която те интересува и това има как да е супер полезно. Преди време хората са се ровили за информация и това им е отнемало страшно много време. Докато сега всичко това е на клик разстояние.

Обожавам да чета. Смятам, че четенето е едно от най-ценните неща, които човек може да прави, защото ти разкрива много светове. Четенето ти предоставя много интересна информация и различна гледна точка, която може да те насочи, така че да откриеш това, което търсиш. Както се казва - “чети, каквото обичаш, докато не обикнеш да четеш”. Друго, което силно ме вълнува, е астрофотографията, както и да бъда сред природата. Обожавам да ходя на походи и това е едно от нещата, които ме привлякоха в България - прекрасната природа и планини, които имаме. Можеш просто да се изгубиш там и да ходиш със седмици сред красота.