Боян Райков
Автор и редактор на съдържание в izpitai.me
Боян е млад, вдъхновен и винаги готов за нови предизвикателства. Той има страст към физиката, спорта и ученето. Вярва, че трудностите са това, което прави живота смислен. В интервюто с Боян си говорихме за последното му интересно изпитание, за носталгията към ученическите години и важността да приемаме нещата с повече спокойствие и лекота.
Интервю с Боян Райков
Научете повече за подхода и философията на преподаване директно от автора.
Представи се накратко и ни разкажи нещо интересно за себе си и за нещата, с които се занимаваш в момента?
Казвам се Боян и освен измъчената ми любов към физиката (смее се), много обичам да се занимавам със спорт. Активно ходя из планините и миналата година направих Ком - Емине за около 2 седмици. Тренирам Муай Тай от скоро и като цяло животът за мен е учене и спорт.
Откога се занимаваш със създаване на тестове и би ли преследвал учителството като професия за в бъдеще?
Отскоро започнах да се занимавам с математика и ми е приятно да преподавам. Старая се да не е повърхностно преподаването, тоест не просто да минем през материала, но идеята ми е всеки да вземе нещо от това и да го разбере из основи. Смятам, че математиката като наука развива едно специално отношение към ученето, което няма как да се придобие чрез другите предмети или хуманитарни науки. Човек може да свикне да учи по един специфичен начин чрез нея, дори и да не се занимава с математика после.
Как избра физиката и математиката като свое призвание? Естествено ли се случи?
Не беше точно естествено. Като бях малък, наблюдавах по-голямата си сестра, която пише много добре, и исках да ставам писател. В 6./7. клас родителите ми ме бяха записали на уроци по математика, въпреки че бях добър, никак не я харесвах тогава. В училище имаше едни конкурси за есета и това ми беше по-важно и по-интересно. Но постепенно обикнах и математиката, след 7. клас реших да уча в СМГ. По-късно си харесах и конкретно физиката, ходих и по школи, където е по-състезателна - за олимпиади, но това не ми беше любимо. Намерих си една школа, в която по много интересен начин се изучава физиката на по-дълбоко ниво.
Доволен ли си от следването си в България?
В крайна сметка всеки сам решава колко ще научи, но СМГ се оказа много добра среда, в която попаднах. Там намерих правилните хора, което в крайна сметка е много важно, защото не можеш да успееш сам. Във факултета сега съм доволен от свободата, която имам. Аз обичам сам да си чета и да уча това, което ми е интересно, а не толкова да съм затрупан със задания и проекти. Там по-скоро човек трябва да е проактивен и ако можеш сам да се буташ и да си вършиш съвестно работата редовно, е супер. На запад не учат нещо по-различно като материя, но със сигурност имат по-добра база. Това е минусът тук, но средата е добра.
Има ли пропуски в средното образование в България според теб? Какви са те?
Може би трябва малко повече да се модернизира. Програмата с профилите от 10. клас натам е добре направена според мен, защото може да те насочи добре за нещата, с които искаш да се занимаваш.
Какъв съвет би дал на себе си преди 5 години?
Бих казал, че е трябвало да се насладя повече на гимназиалния период. Преди 5 години бях много по-затворен като човек, отделно от това имаше 2 години пандемия, което оказа влияние на социалния аспект. Учителят ни по философия каза: “Вие сега се радвате, че не трябва да ходите на училище, но после ще съжалявате.” И беше прав, спомените от гимназията са много ценни. Гимназията е много специално място, което ми се искаше да усетя повече, но така се случи. C’est la vie, както се казва (смее се).
Какъв съвет би дал на днешните седмокласници, на които им предстои кандидатстване в гимназия?
Да го карат по-полека и да не се притесняват толкова много. В крайна сметка светът няма да свърши, ако не успеят да влязат в желаното от тях училище. Това не значи да се отпускат и да не полагат усилия. Просто трябва да знаят, че няма как да знаем дали нещо в живота е за добро или лошо. Ще дам пример със сестра ми, на която не ѝ достигна съвсем малко, за да влезе в НЕГ и се озова във ФЕГ. Това й отвори прекрасни врати с възможност да следва във Франция със стипендии, лесно намери жилище, срещна правилните хора. Притеснение винаги ще има, но е добре да се научат да се справят с него.
Кои са нещата, които те мотивират в следването и работата? Какво те бута напред?
Може би това, че е трудно. Все още не съм сигурен дали ще се занимавам с академична дейност около теоретичната физика. В крайна сметка научих, че най-сладките неща в живота са и най-трудните. Когато си се потрудил на едно високо ниво, е абсолютно различно. И когато не го правиш посредствено, а с удоволствие и желание, е много хубаво после. Ще дам един пример от похода: Спомням си, след дългото ходене извън цивилизацията и без дребните удоволствия от живота, изведнъж, като видях супермаркет, просто сякаш светеше, като го видях. Като човек се е потрудил и е минал през огъня едва ли не, светът придобива друг образ.
За финал, разкажи ни малко повече за Ком - Емине? Сам ли тръгна? Къде си нощувал?
Тръгнах с една раница на гърба. Спах по хижи, защото няма как да се носи палатка. Моята раница и без нея беше прекалено тежка и после имах проблеми с гърба. Тръгнах сам. Забавното е, че Ком - Емине е познат като поход на дружбата и по време на похода действително се запознах с едно момче и извървяхме маршрута заедно. Помагахме си и се бутахме един друг. Оттогава сме приятели и поддържаме контакт. Определено беше преживяване за цял живот.